Област Кюстендил обхваща редица общинни, в това число и дупнишката. Всички те до една се намират на територията на Западна България, а село Червен брег не трябва да се бърка с град Червен бряг. Той се намира по пътя за Видин с влака през Мездра, докато селото е разположено между Верила и Рила. Тези две планини като цяло оформят облика на селото, за което е най-добре да се каже, че е източно от Дупница от гледна точка на ориентиране за местоположението му. Джубрена е реката, по чието поречие се върви за достигане на населеното място, а средата на Горно поле е още една географска точка, показваща къде е локализирано. Преходно – континенталният климат понякога се проявява и като умерен, но силно се усеща влиянието от Средиземно море. Докато пролетта започва по тези места в периода между 10-ти и 15-ти март, то зимата е кратка и далеч не толкова студена.
Слънчевото и сухо време преобладава едновременно през лятото и есента на територията на Червен брег. Не е изключено хубавото време да се задържи и през месец ноември, а за пролетните температури е характерно да се повишават с пет градуса над средните стойности. Червеният рид над селото е причина то да бъде наречено така, а земята около него на цвят е керемиденочервена. То почти не променя името си, откакто през 1966-та е записано официално така. Преди това се казва Червени брег, а през годините сменя на няколко пъти административното си положение. Знае се например, че общината се нарича като селото от 1883-та, когато страната изживява режима на пълномощията по време на управлението на Батенберг. Това продължава до 1958-ма, когато за него вече отговаря община Сапарева баня. Днес това място е известен курортен център и само една година управлява селото. От следващата 1959-та то преминава в юрисдикцията на община Крайници, където се задържа до 1978-ма. За следващите 14 години е под опеката на Станке Димитров, старото име на Дупница. А от 1992-ра до днес е в ръцете на дупнишката община, тоест практически не си е сменяло административното управление. Селото възниква край крайпътна станция на древен път, без да има точни данни кога става това.
През 1848-ма година в двора на църквата в Червен брег се строи нова училищна сграда. Свети Николай е новият православен храм, който отваря врати през 1874-та на мястото на старата паянтова църква. Новите земеделски стопанства от крупен тип започват едно по едно да никнат на територията след освобождението. Тогава видни българи изкупуват земите, на които преди това се разполагат турски чифлици. През 1880-та се построява училище от типа паянтово, заменено 12 години по-късно от масивна училищна постройка. Четири гори на територията на Рила планина се закупуват от селото през 1906-та, като преди това то се подлага на самооблагане. Всестранна кооперация отваря врати през 1926-та, а четири години по-късно за пореден път училището е обновено. Каменният мост под селото се изгражда през 1942-ра, а някъде по това време частично се прокарват водопровод и електричество. Телеграфо – пощенска станция и радио възел пък има от 1949-та година.
